May 12, 2013, 4:23 PM

Присъда (Надежда)

  Poetry » Love
670 2 1

Присъда (Надежда)

Осъден съм да имам много други,
преди, след теб и досега,
но ти за мен, най-тежката присъда
"наказах" се до теб да излежа...

Във твоя дом е моята килия,
не искам друго, покрив и легло,
дори със поглед в празната чиния,
на мен ми стига, с теб да сме едно...

Ще лягам късно, винаги след теб,
да знам, че сън дълбок ще те отвежда,
ще те погаля и целуна за късмет,
и ще се моля тихо за Надежда...

Такова име съм намерил да те кръстя,
през целия си път към теб не спрях,
пропадах, ставах без да се обръщам,
но все към теб вървях, вървях...

Не тръгвам никъде!... Оставам.
Сега съм те намерил и не пускам,
прегръщай и целувай до забрава,
а аз ще помня и ще им отвръщам...

И аз не съм останал същия...
но жаден се завърнах да отпия,
от виното във твойта къща,
с Надежда за любов да те открия...

12.05.2013
Д. Антонов (diester)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...