purvorodengrqh (Анна-Мария Николаева)
17 98
2.01.2011 г., 16:16 ч.

ПриСъница 

  Поезия » Любовна
834 0 3

 

 

 

 

 

Докосват дланите на утрото.

Пръсти от нежна зора раздиплят

 млякото на изпомачканите чаршафи.

Зеници като в мъгла недосънували

своето сбъдване. 

Зачервени от болка до залезно.

Преобръщане на спомени неизживени още с теб...

Рисунка върху ледено стъкло с дъх –

кадри от филм неозвучен.

Нямаше нужда от думи -

душите се познаха от незабравен минал грях.

Накъсани целувки,

стонове на далечна цигулка в ледна нощ.

Тъмният контур на твоя профил на стената,

огрян от пламък на свещ и вяра.

И очите ти иконни със строгост

като у малко дете изтриха страха и 

търколи се той, и се докосна до 

Сребърната си луна...

© Анна-Мария Николаева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересна подредба, изненадващи описания , много оригинално пишеш!Поздравления!
  • Изключително преживяно .... заради най-сетне тъй дълго търсения - истинския -специалния.... ЧНГ !
  • харесвам твоите накъсани целувки, които парят до залезно...Анна. Ив
Предложения
: ??:??