ПриСъница
Докосват дланите на утрото.
Пръсти от нежна зора раздиплят
млякото на изпомачканите чаршафи.
Зеници като в мъгла недосънували
своето сбъдване.
Зачервени от болка до залезно.
Преобръщане на спомени неизживени още с теб...
Рисунка върху ледено стъкло с дъх –
кадри от филм неозвучен.
Нямаше нужда от думи -
душите се познаха от незабравен минал грях.
Накъсани целувки,
стонове на далечна цигулка в ледна нощ.
Тъмният контур на твоя профил на стената,
огрян от пламък на свещ и вяра.
И очите ти иконни със строгост
като у малко дете изтриха страха и
търколи се той, и се докосна до
Сребърната си луна...
© Анна-Мария Николаева All rights reserved.
