Притча за Морала
Притча за Морала
Приятелю - ти, скъпи и племеннико мой,
аз искам да ти кажа две думички заветни.
Но нека ти разкажа Моралът-часовой
щети какви нанесе и мене как почерни.
Моралът с мен не беше, но ти от своя даде.
Годината бе скоро, но доста се менях.
На мене той подвластен, до днес не ме предаде
и чиста съм, изкупила със него всеки грях.
Моралът и сърцето при теб не се разбираха.
И знаеш, че държиш съдбата ми в ръце,
но знаеш ли, обаче, че в мене се раздираха,
на две се разделиха душата и сърце?
А ти с Морала чакаш късмета нейде другаде.
И следваща ли ще раниш с „морално поведение”?
Последно... пред дилема дали да кажа думите.
Тез думи неморални пред теб нямат значение!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Талант Всички права запазени
