Притча за Морала
Притча за Морала
Приятелю - ти, скъпи и племеннико мой,
аз искам да ти кажа две думички заветни.
Но нека ти разкажа Моралът-часовой
щети какви нанесе и мене как почерни.
Моралът с мен не беше, но ти от своя даде.
Годината бе скоро, но доста се менях.
На мене той подвластен, до днес не ме предаде
и чиста съм, изкупила със него всеки грях.
Моралът и сърцето при теб не се разбираха.
И знаеш, че държиш съдбата ми в ръце,
но знаеш ли, обаче, че в мене се раздираха,
на две се разделиха душата и сърце?
А ти с Морала чакаш късмета нейде другаде.
И следваща ли ще раниш с „морално поведение”?
Последно... пред дилема дали да кажа думите.
Тез думи неморални пред теб нямат значение!!!
© Талант All rights reserved.
