Притча за войника....
* * *
Едно момче надало вик:
Аз съм най-голям войник,
силен съм и съм напет,
газя всичко аз наред...
Силен съм и толкоз здрав,
на крака съм, все съм прав...
Хвърлям копие далеч,
най-острият е моят меч...
С лъскавите си доспехи,
жъна лаври и успехи...
Не берете ми кахър,
аз от вас съм по-добър...
Всичките сте ми чудесни,
но пред мен сте жалки - смешни...
Аз голям съм и велик,
аз съм истински войник...
Аз съм музата девета,
вий пред мене сте... джуджета...
И след таз голяма глъч,
той получи страшен къч...
Издаде само гъглен стон,
ритнат бе... от своя кон...
Преляха му на гроба вино,
така "войника" се спомина...
Мита за него бе разкъртен,
забравил, че и той
Е... СМЪРТЕН!... ;)
* * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
