26.10.2013 г., 17:51 ч.
Притискаш се в мен
Беше като диво конче.
С дълга грива, искрящи очи.
И гонеше розово балонче
пълно с много наивни мечти.
Обичах те, непослушнице малка.
Много нощи със себе си взе.
Но Земята не е близалка.
Стискаш здраво моите ръце.
Косите ти, звезден воал.
С душата си пак ме завиваш.
Никой от нас не е живял.
Притискаш се в мен и заспиваш.
С дълга грива, искрящи очи.
И гонеше розово балонче
пълно с много наивни мечти.
Обичах те, непослушнице малка.
Много нощи със себе си взе.
Но Земята не е близалка.
Стискаш здраво моите ръце.
Косите ти, звезден воал.
С душата си пак ме завиваш.
Никой от нас не е живял.
Притискаш се в мен и заспиваш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Явление Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
