1.06.2008 г., 0:32 ч.

Приутрин 

  Поезия
5.0 / 10
745 0 19
приутрин...
далечна сянка нашепва
в пурпурно и златно
на времето в средата
спи още тишината
сгушена в стрелките
на часовника от пясък
бял лъч новороден
извива се
докосва с пръсти
топъл облак
отронил се ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Павлова Всички права запазени

Предложения
  • Обичам те, защото си прекрасна, полегнала на стихналата гръд. Потъвам в погледа ти замечтаноясен, из...
  • Навярно ни грози безсмислие в един такъв абсурден свят... Крещиш, а чуваш нечий писък... Дали е твоя...
  • Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...

Още произведения »