Приутрин
приутрин...
далечна сянка нашепва
в пурпурно и златно
на времето в средата
спи още тишината
сгушена в стрелките
на часовника от пясък
бял лъч новороден
извива се
докосва с пръсти
топъл облак
отронил се
от диплите на пътя млечен
дъха му лек погалва
с искрящи шепи
спуска се
към капките напъпила роса
да ги напие
с изгрева...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дора Павлова Всички права запазени
