Jun 1, 2008, 12:32 AM

Приутрин

  Poetry
845 0 19

 

приутрин...
далечна сянка нашепва
в пурпурно и златно
на времето в средата
спи още тишината
сгушена в стрелките
на часовника от пясък
бял лъч новороден
извива се
докосва с пръсти
топъл облак
отронил се
от диплите на пътя млечен
дъха му лек погалва
с искрящи шепи
спуска се
към капките напъпила роса
да ги напие
с изгрева...



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...