Jun 1, 2008, 12:32 AM

Приутрин

  Poetry
849 0 19

 

приутрин...
далечна сянка нашепва
в пурпурно и златно
на времето в средата
спи още тишината
сгушена в стрелките
на часовника от пясък
бял лъч новороден
извива се
докосва с пръсти
топъл облак
отронил се
от диплите на пътя млечен
дъха му лек погалва
с искрящи шепи
спуска се
към капките напъпила роса
да ги напие
с изгрева...



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...