16.11.2011 г., 11:54

Привет, съдба

682 0 14

Привет, съдба

 

Да мажеш, да сучеш,

пак ще си ти, да знаеш!

Какво от туй, че понякога си черноока!

Навярно не е трябвало да си зеленоока!

 

В душата ми мъката е многоока!

Болковъртежи били!

Понякога боли!

Понякога дива и зла или добра.

 

Привет, съдба!

Теб не мога току-така

да те обвиня и да се отрека. 

Занапред  светлина да ме залее!

 

Бяла и добра Съдба да е!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...