16.11.2011 г., 11:54 ч.

Привет, съдба 

  Поезия
553 0 14

Привет, съдба

 

Да мажеш, да сучеш,

пак ще си ти, да знаеш!

Какво от туй, че понякога си черноока!

Навярно не е трябвало да си зеленоока!

 

В душата ми мъката е многоока!

Болковъртежи били!

Понякога боли!

Понякога дива и зла или добра.

 

Привет, съдба!

Теб не мога току-така

да те обвиня и да се отрека. 

Занапред  светлина да ме залее!

 

Бяла и добра Съдба да е!

 

 

 

 

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??