Привет, съдба
Да мажеш, да сучеш,
пак ще си ти, да знаеш!
Какво от туй, че понякога си черноока!
Навярно не е трябвало да си зеленоока!
В душата ми мъката е многоока!
Болковъртежи били!
Понякога боли!
Понякога дива и зла или добра.
Привет, съдба!
Теб не мога току-така
да те обвиня и да се отрека.
Занапред светлина да ме залее!
Бяла и добра Съдба да е!
© Мина Конарова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
