Привет, съдба
Да мажеш, да сучеш,
пак ще си ти, да знаеш!
Какво от туй, че понякога си черноока!
Навярно не е трябвало да си зеленоока!
В душата ми мъката е многоока!
Болковъртежи били!
Понякога боли!
Понякога дива и зла или добра.
Привет, съдба!
Теб не мога току-така
да те обвиня и да се отрека.
Занапред светлина да ме залее!
Бяла и добра Съдба да е!
© Мина Конарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
