29.01.2011 г., 19:08

Привидения и рози

906 0 0

                                                    Привидения и рози

Край остров на цветята
надеждата е скрита.
Там, където черни рози
с белите преплитат се
и омраза с любов вечно борят се,
където слънчев лъч озарява мрачен ден,
а сърцето бие в различни ритми -
само днес... за мен.
Там дяволът ще плаче,
а демоните ще крещят
от болката неспирна и не ще заспят.
Ще помнят, че някога видели са момичето,
без което ангелите плачат,
а добрината спи на дъното на океан.
Можели са да я имат,
но изпуснали я от ръцете си за миг,
озарила е и този ден
с по детския написан стих.
Привидения прегръщат се с рози,
а омразата на всеки там се носи...
Край остров на цветята
надеждата е скрита...

*******************************
                        СПРИ!

Там, където любовта извира,
дори и дяволът се спира
и без да се замисли,
от извора отпива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....