1.09.2010 г., 21:32 ч.

Привидна дъга 

  Поезия » Друга
1017 0 15
Утолена дъга. Няма помен
от глада да си шарен пред слънцето.
Цветовете са прах. И се ронят.
Цветен прах без тъга се поглъща,
но се спира на гърлото с драскане.
Шепа детски ръце, купол сълзи.
Вън просторът е твърд като каска.
Утринта по корем се обръща
и наместо луна, шие изгрев.
По корем не пропукват звездите.
Купол сълзи за дъжд ще ти стигнат,
но дъгата без цвят е привидна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ружа Матеева Всички права запазени

Предложения
: ??:??