Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
Sep 1, 2010, 9:32 PM

Привидна дъга 

  Poetry » Other
917 0 15

Утолена дъга. Няма помен

от глада да си шарен пред слънцето.

Цветовете са прах. И се ронят.

Цветен прах без тъга се поглъща,

 

но се спира на гърлото с драскане.

Шепа детски ръце, купол сълзи.

Вън просторът е твърд като каска.

Утринта по корем се обръща

 

и наместо луна, шие изгрев.

По корем не пропукват звездите.

Купол сълзи за дъжд ще ти стигнат,

но дъгата без цвят е привидна,

 

затова не преглъщай глада си.

Утоленият глад няма ехо.

Ако тръгна, ти още не тръгвай.

Погладувай. Ще светна в ръцете ти!

 

 

© Ружа Матеева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??