Привикване
Когато зъзна, няма кой
в студа да ме загърне.
Дори да мръзна. Дори и той
при мен да се завърне.
Дори във шепите да стиска
трохи. Водица да ми дава,
не ще отпия. Че не искам
с вода и хляб, да се задавя.
Да бъда жадна, вече свикнах.
Пък и вода ще си налея.
И гладна за любов, привикнах
да продължавам да живея.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени