Приятел
До мен бъди, ръката ми не пускай,
така усещам, че си силен, че си смел.
Придържай ме, по стръмното се спускай,
така усежам, че на път със мене си поел.
Не ходи пред мен, че може да те спъна,
да те върна някъде далеч назад.
Може под умората да се огъна,
да те забавя в устрема към твоя свят.
Не ходи зад мен, не ще мога да те водя,
непредвидима съм и за самата мен.
Понякога из хиляди посоки бродя,
не искам да ме чакаш в нищото стаен.
Бъди до мен, с погледи ще си говорим,
щом силен вятър словата ни отвлича.
Бъди до мен, дори когато спорим,
на апокалипсис щом живота ни прилича.
Бъди до мен, бъди ми истински приятел.
Ръката ти на мойто рамо нека да стои.
И за мен като талантлив ваятел
създавай склуптури от сбъднати мечти!
24.11.2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Атанасова Всички права запазени
