Приятел
Не онези от вас ще запомня,
дето взеха от мене без съвест,
за един моят ум ми припомня,
дето винаги в мислите пръв е...
За един, който всичко си даде,
за един, който беше до мен,
за един - той докрай се отдаде,
никой друг не е тъй откровен...
никой друг не е искрен и ведър,
както онзи приятел добър,
никой друг не е толкова щедър
и от себе си дал не е тъй!
Само онзи едничък човечец,
който търся във два през нощта,
само той с мене винаги беше
и попиваше всяка сълза...
Само там аз намирах си рамо,
даже щом се почувствах сама,
само с него в живота си двама
променихме во веки света -
той обърна завинаги моя,
неговия пък - аз завъртях,
през слънцата на дните, усоя
разминавахме сълзи и смях!
И, кажете ми, как да ми пука
за оня, дето уж "бил ми е гъст",
щом приятелят, в смях и във мъка,
с радост носеше и моя кръст!?
Затова той Приятел се казва -
моят ангел на тази земя,
с него в пропаст с усмивка ще падна,
всичко свое за него ще дам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любимата Всички права запазени
