Nov 12, 2011, 8:02 AM

Приятел 

  Poetry
503 0 5

Не онези от вас ще запомня,

дето взеха от мене без съвест,

за един моят ум ми припомня,

дето винаги в мислите пръв е...

За един, който всичко си даде,

за един, който беше до мен,

за един - той докрай се отдаде,

никой друг не е тъй откровен...

никой друг не е искрен и ведър,

както онзи приятел добър,

никой друг не е толкова щедър

и от себе си дал не е тъй!

Само онзи едничък човечец,

който търся във два през нощта,

само той с мене винаги беше

и попиваше всяка сълза...

Само там аз намирах си рамо,

даже щом се почувствах сама,

само с него в живота си двама

променихме во веки света -

той обърна завинаги моя,

неговия пък - аз завъртях,

през слънцата на дните, усоя

разминавахме сълзи и смях!

 

И, кажете ми, как да ми пука

за оня, дето уж "бил ми е гъст",

щом приятелят, в смях и във мъка,

с радост носеше и моя кръст!?

 

Затова той Приятел се казва -

моят ангел на тази земя,

с него в пропаст с усмивка ще падна,

всичко свое за него ще дам!

© Любимата All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??