30.07.2011 г., 11:44

Приятел

813 0 0

Къде живееш точно не знам?

Веднъж те срещна тук, друг път там.

Но винаги си с усмивка всеотдайна,

споделям с теб и най-голямата си тайна.

 

С теб е весело, емоциите се вдигат

и кратките разговори между нас на мен ми стигат.

Преди няколко години бяхме  напълно непознати,

сега си четем мислите, като телепати.

 

Не ти пука нито за криза, нито за заплата.

Ти гледаш  „отгоре” над нещата.

Определено не попадаш в графата тривиалност.

Утре ще те срещна пак, интуиция или случайност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгени Генчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...