Приятел
Когато ти е тъжно, когато те боли,
един приятел стига, в живота, разбери.
Другите умело на такива се преструват,
за смях и за маса само съществуват.
Но когато на човек светът се преобърне,
само един остава, за да те прегърне.
Живота тогава със сито пресява,
приятелят-злато накрая остава.
Приятелят взима твоя „кръст“ да поноси,
пред Бога милост за тебе ще проси,
в нужда винаги рамо подава
и болка носи, тежка за двама.
Мария Попова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Попова Всички права запазени
