Когато ти е тъжно, когато те боли,
един приятел стига, в живота, разбери.
Другите умело на такива се преструват,
за смях и за маса само съществуват.
Но когато на човек светът се преобърне,
само един остава, за да те прегърне.
Живота тогава със сито пресява,
приятелят-злато накрая остава.
Приятелят взима твоя „кръст“ да поноси,
пред Бога милост за тебе ще проси,
в нужда винаги рамо подава
и болка носи, тежка за двама.
Мария Попова
© Мария Попова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
