Когато ти е тъжно, когато те боли,
един приятел стига, в живота, разбери.
Другите умело на такива се преструват,
за смях и за маса само съществуват.
Но когато на човек светът се преобърне,
само един остава, за да те прегърне.
Живота тогава със сито пресява,
приятелят-злато накрая остава.
Приятелят взима твоя „кръст“ да поноси,
пред Бога милост за тебе ще проси,
в нужда винаги рамо подава
и болка носи, тежка за двама.
Мария Попова
© Мария Попова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
