Приятел, да ни погребе
Посвещава се на всички, които имат домашни любимци!
Къщата е празна откъм чувства,
а беше някога щастлива тя.
Но няма хора, никой не закусва,
не се отваря входната врата.
А някога с походка лека
старецът си палеше лула
и махаха му всички отдалеко,
и всеки му подаваше ръка.
Кучето изчезна неотдавна,
потъна лаят му в нощта.
И няма стон, ни вой и странно
поглежда хладно близката гора.
Случайно някой го потърси,
в полята, спомнили си, бил.
Там дядото смеха си търсил,
с тъгата си се бил простил.
Намерили и кучето в тревата,
но то си знае само как
заровило тоягата, калпака,
а старецът очаква пак.
И днес оттам да мине някой -
кучето на гроба му стои.
И без да чака власт и злато -
единствено го съжали.
Обречени сме хората самотни,
куче да си имахме поне...
Да прости когато сме виновни,
да има някой да ни погребе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Красимирова Всички права запазени
