Приятел, да ни погребе
Посвещава се на всички, които имат домашни любимци!
Къщата е празна откъм чувства,
а беше някога щастлива тя.
Но няма хора, никой не закусва,
не се отваря входната врата.
А някога с походка лека
старецът си палеше лула
и махаха му всички отдалеко,
и всеки му подаваше ръка.
Кучето изчезна неотдавна,
потъна лаят му в нощта.
И няма стон, ни вой и странно
поглежда хладно близката гора.
Случайно някой го потърси,
в полята, спомнили си, бил.
Там дядото смеха си търсил,
с тъгата си се бил простил.
Намерили и кучето в тревата,
но то си знае само как
заровило тоягата, калпака,
а старецът очаква пак.
И днес оттам да мине някой -
кучето на гроба му стои.
И без да чака власт и злато -
единствено го съжали.
Обречени сме хората самотни,
куче да си имахме поне...
Да прости когато сме виновни,
да има някой да ни погребе!
© Деница Красимирова All rights reserved.
