gastanieda (Деница Красимирова)
49 39
May 9, 2010, 7:38 PM

Приятел, да ни погребе 

  Poetry
800 0 4

Посвещава се на всички, които имат домашни любимци!

 

Къщата е празна откъм чувства,

а беше някога щастлива тя.

Но няма хора, никой не закусва,

не се отваря входната врата.

А някога с походка лека

старецът си палеше лула

и махаха му всички отдалеко,

и всеки му подаваше ръка.

Кучето изчезна неотдавна,

потъна лаят му в нощта.

И няма стон, ни вой и странно

поглежда хладно близката гора.

Случайно някой го потърси,

в полята, спомнили си, бил.

Там дядото смеха си търсил,

с тъгата си се бил простил.

Намерили и кучето в тревата,

но то си знае само как

заровило тоягата, калпака,

а старецът очаква пак.

И днес оттам да мине някой -

кучето на гроба му стои.

И без да чака власт и злато -

единствено го съжали.

Обречени сме хората самотни,

куче да си имахме поне...

Да прости когато сме виновни,

да има някой да ни погребе!

© Деница Красимирова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??