11.02.2023 г., 22:16

Приятели

645 0 2

Не зная колко са ви заплатите,

но знам какво ви разсмива,

също знам и какво ви разплаква,

знам и какво ви прави щастливи.

 

Не ви знам стойността на имотите,

знам ви уюта в душите,

знам над какво здраво работите

и какво ви е дадено свише.
 

Не ви зная и броя на ризите,

знам, че не сте предатели

и знам, че не сте от фалшивите,

а истински мои приятели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
    Много е хубаво наистина, че имам и аз такива хора в живота си вече няколко десетилетия.
    На пръсти се броят, но са достатъчни. ❤
  • Когато човек има такива приятели, нищо друго не му трябва, за да се чувства щастлив. Много ми допадна стихът. Поздравявам те Ива!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...