Не зная колко са ви заплатите,
но знам какво ви разсмива,
също знам и какво ви разплаква,
знам и какво ви прави щастливи.
Не ви знам стойността на имотите,
знам ви уюта в душите,
знам над какво здраво работите
и какво ви е дадено свише.
Не ви зная и броя на ризите,
знам, че не сте предатели
и знам, че не сте от фалшивите,
а истински мои приятели.
© Ива ВалМан All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
