Feb 11, 2023, 10:16 PM

Приятели

  Poetry » Other
646 0 2

Не зная колко са ви заплатите,

но знам какво ви разсмива,

също знам и какво ви разплаква,

знам и какво ви прави щастливи.

 

Не ви знам стойността на имотите,

знам ви уюта в душите,

знам над какво здраво работите

и какво ви е дадено свише.
 

Не ви зная и броя на ризите,

знам, че не сте предатели

и знам, че не сте от фалшивите,

а истински мои приятели.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива ВалМан All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря!
    Много е хубаво наистина, че имам и аз такива хора в живота си вече няколко десетилетия.
    На пръсти се броят, но са достатъчни. ❤
  • Когато човек има такива приятели, нищо друго не му трябва, за да се чувства щастлив. Много ми допадна стихът. Поздравявам те Ива!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...