Не зная колко са ви заплатите,
но знам какво ви разсмива,
също знам и какво ви разплаква,
знам и какво ви прави щастливи.
Не ви знам стойността на имотите,
знам ви уюта в душите,
знам над какво здраво работите
и какво ви е дадено свише.
Не ви зная и броя на ризите,
знам, че не сте предатели
и знам, че не сте от фалшивите,
а истински мои приятели.
© Ива ВалМан All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
