22.10.2004 г., 21:29

Приятели, а вече врагове!!!

3.6K 1 15


Приятелството е една игра! Игра без правила!
В играта лъганата бях аз!
Ти искаше, аз давах, ти не даваше, аз пък мълчах!
Ти лъга, аз пък ти прощавах!
Аз слушах, а ти с мене си игра!
И все си казвах "днес е за последно".
Ти бе дете, аз - играчката със счупено сърце.
Накрая ти омръзнах и в ъгъла ме хвърли ти!
Вазата се счупи! Играта свърши!
Ти бе доволен, аз пък - не!
Сега сме други и друга игра играем!
Но в таз игра конците дърпам аз!
Играта вече е ВОЙНА!
И kак ще свърши, кой ли ще умре, не знам!?
Преди загубих аз, сега е твоят ред да губиш!
Аз изгубих много, но и много ми остана!
Ти ще изгубиш всичко и нищичко не ще оставя!
От теб разбрах - приятелство до веки няма!
Защото всичко е измама!
А ти какво научи от играта на живот?

НА КИКИ!

Мигличка (запазени права®§)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мигличката Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Dobre izlojeno mnenie v stih!
  • Сега сме други и друга игра играем!
    Но в таз игра конците дърпам аз!
    Играта вече е ВОЙНА!
    И kак ще свърши, кой ли ще умре, не знам!?
  • Много ми харесва!
    И аз съм на това мнение - "приятелство до веки няма"!!!
  • 6, защотот никога не бях чела нещо толкова истинско!
  • 6, защотот никога не бях чела нещо толкова истинско!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...