nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
1.03.2017 г., 13:10 ч.

Приятели оставаме, нали? 

  Поезия » Любовна
296 1 6

Приятели оставаме, нали?

Не, не сега… Тогава само,

когато вече няма да боли

и мога да те гледам прямо.

Дано да можеш същото и ти!

Да срещнем погледите честно

и там душите си да прочетем.

Без нуждата да кажем нещо

един друг нуждата да разберем

и да се усмихнем. Не е лесно…

Но аз готова съм и на това –

да дам пространство и на времето

да излекува болка и тъга,

да отнесе далече бремето,

да ми остане само радостта

от туй, че съм те познала цял.

А с теб и себе си съм опознала

и дала съм ти своя малък дял.

Загубя ли те, ще съм обедняла…

В приятел те намирам оцелял.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

27/06/201

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта творецът дето вложил е в нас такава е, да намери начин да прости на всекиго, дори на дявола!
  • Трудна работа това с приятелството, но... защо пък не
    Чудесно е!
  • Красиво и истинско! Благословенни тези, които го могат!
  • Трудно е да останеш приятел в такъв момент. Благословени са тези, които го могат. Поздравления!
  • Благодаря, Мира. Щастие и за теб!
    Всичко е относително и субективно, дори приятелството и любовта. Всеки сам избира как да ги изживява.
  • Харесах този стих.
    Само че,аз не вярвам в такова приятелство.Малко е насила.
    Желая ти много радостни мигове
Предложения
: ??:??