Приятели, предатели
Предателства,
като кървави ками,
ме сочат
и се прицелват,
пада пепел,
зее празнота.
Съдбата е чаровница,
облечена като монах,
молитва пее.
Не ги познах,
усещах само студ,
а те до мене са били
с кървави следи.
Очите ми,
като безброй звездите
пътя им до мене начерта,
приятели, предатели,
с нишка, тънка като вечерта,
утрото запали пепелта
и изгоряха всички клади.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Иванова Всички права запазени
