Предателства,
като кървави ками,
ме сочат
и се прицелват,
пада пепел,
зее празнота.
Съдбата е чаровница,
облечена като монах,
молитва пее.
Не ги познах,
усещах само студ,
а те до мене са били
с кървави следи.
Очите ми,
като безброй звездите
пътя им до мене начерта,
приятели, предатели,
с нишка, тънка като вечерта,
утрото запали пепелта
и изгоряха всички клади.
© Радка Иванова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
