27.10.2004 г., 9:26 ч.

Приятели сме 

  Поезия
1915 0 1
Приятели сме
Безкрайни мигове, сърцето ми за теб тъжи.
Къде си ти? Какво ли правиш в този миг?
Душата ми като тъжна сянка кръжи...
За да зърне твоето лице, дори за миг.
Липсваш ми и нищо не може да те замени.
Каквото и да правя, мислите ми все за теб са.
Как да поискам, как да ти кажа? Ти се върни...
Като каза ми, че чувствата ти приятелски са.
Това е твоя избор и аз го уважавам...
Няма да си мой, но пак ще сме заедно.
Тайните си, душата си ще разкривам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??