Приятели сме
Приятели сме
Безкрайни мигове, сърцето ми за теб тъжи.
Къде си ти? Какво ли правиш в този миг?
Душата ми като тъжна сянка кръжи...
За да зърне твоето лице, дори за миг.
Липсваш ми и нищо не може да те замени.
Каквото и да правя, мислите ми все за теб са.
Как да поискам, как да ти кажа? Ти се върни...
Като каза ми, че чувствата ти приятелски са.
Това е твоя избор и аз го уважавам...
Няма да си мой, но пак ще сме заедно.
Тайните си, душата си ще разкривам.
И пак ще е готино и пак ще е приятно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Петрова Всички права запазени
