Приятелите ми...

Приятелите, брат, те са като старо вино,
отпиеш ли глътка - усещаш танина.
Но те са толкова малко на тоя свят,
тези,които товара ти ще носят.

Малко от тях ще те разберат,
малко съвет ще ти дадат.
Повечето с поглед ще ти мерят
и зад гърба ти ще се смеят.

В очите те гледат и много те обичат,
помагаш им - уж много те ценят,
а после зад теб неверни думи изричат
и на "приятелството" изменят.

Приятелите, брат, не са лукс за всеки,
ножа,който забиват, мислейки.
надявайки се, че всичко ще отмине
и безнаказано ще им се размине.

Не искай такива хора до себе си,
не ти трябват - отминават, като селски рейс.
Сменят различните адреси,
търсейки новата си жертва зад "приятелски завеси".

На всички приятели "добри"
искам да пожелая: "Дано живота ви прости!"
за дето бяхте толкова ефектни
и в предателството си - толкова перфектни.

Колелото се върти
и пролетта ще разцъфти.
Помнете, че всичко се връща, там, където някога преди
до мен стояхте и бърсахте сълзите ми!