Aug 16, 2018, 6:08 PM  

Приятелите ми... 

  Poetry » Other
427 0 1

Приятелите, брат, те са като старо вино,
отпиеш ли глътка - усещаш танина.
Но те са толкова малко на тоя свят,
тези,които товара ти ще носят.

 

Малко от тях ще те разберат,
малко съвет ще ти дадат.
Повечето с поглед ще ти мерят
и зад гърба ти ще се смеят.


В очите те гледат и много те обичат,
помагаш им - уж много те ценят,
а после зад теб неверни думи изричат
и на "приятелството" изменят.


Приятелите, брат, не са лукс за всеки,
ножа,който забиват, мислейки.
надявайки се, че всичко ще отмине
и безнаказано ще им се размине.


Не искай такива хора до себе си,
не ти трябват - отминават, като селски рейс.
Сменят различните адреси,
търсейки новата си жертва зад "приятелски завеси".


На всички приятели "добри"
искам да пожелая: "Дано живота ви прости!"
за дето бяхте толкова ефектни
и в предателството си - толкова перфектни.


Колелото се върти
и пролетта ще разцъфти.
Помнете, че всичко се връща, там, където някога преди
до мен стояхте и бърсахте сълзите ми!

© Александрина Балчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е, но да знаеш, винаги идва и Видьовден...а той е страшен за онези,които не са го очаквали. Поздрави !
Random works
: ??:??