Приятелка
В ден, малко тъжен, като този,
останала за малко сама,
за теб се сещам, приятелко,
погубила се заради любовта.
Ти беше мила, фина жена,
влюбена, щастлива в него,
ти живя само заради това,
любовта, бе твоята вселена.
Но струваше ли си цената,
да те няма вече край нас,
щом той не разбрал е това,
което ти имаш в душата.
Ще те помня с добро...
С усмивката на лицето,
за преданото ти сърце,
умеещо, радост да дарява.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
