В ден, малко тъжен, като този,
останала за малко сама,
за теб се сещам, приятелко,
погубила се заради любовта.
Ти беше мила, фина жена,
влюбена, щастлива в него,
ти живя само заради това,
любовта, бе твоята вселена.
Но струваше ли си цената,
да те няма вече край нас,
щом той не разбрал е това,
което ти имаш в душата.
Ще те помня с добро...
С усмивката на лицето,
за преданото ти сърце,
умеещо, радост да дарява.
© Елена All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
