27.06.2007 г., 1:19

Приятелка

1K 0 2

Приятелка - наричах те аз.
Приятелка - наричаше ме ти.
Приятелки - наричаха ни.
Сега не е така и мен ме боли,
но едва ли ще разбереш ти !
Забелязах, друга си вече
и забрави,
че приятелка ме нарече.
Сега с други дружиш...
Правиш разни неща,
интересни за теб,
но грозни за една жена!
Наричаш го забава,
но това не е за похвала!
Приятелка ми беше до тогава,
когато разбрах, че си такава!
Жалко, че не мога да го кажа
като знам, че за теб не си заслужава !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Истинските приятели,се приемат такива каквито са!
    Ако не можеш да я приемеш,значи приятелството наистина е приключило.
    Хубав стих!
  • Браво, Веси! 6+

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...