Приятелка
Чувстам се унизена, но вървя с вдигната глава.
Със самочувствие вървя и силно се смея,
а се чудя всъщност за какво изобщо аз живея.
Хората си мислят, че съм щастлива, но не е така,
показвам завидна радост, но за мен дори не се върти света.
- Всички залъгах, но не и теб, приятелко моя,
ти виждаш отдъд очите ми - пороя.
Само ти знаеш колко ми е тежко и колко ме боли,
ти си първата и последната, която ми казва "Плачи".
Кажи ми защо толкова приличам аз на теб и толкова се различавам
и защо да гледаш сълзите ми ти позволявам.
Когато ми се плаче едно искам само -
да се допра до твоето рамо.
Знам, че нищо нямам на този свят,
но имам теб и се чувствам истински богат!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радито Балчева Всички права запазени
