21.11.2006 г., 8:02

Приятелка една

2.1K 0 6

Имам аз приятелка една
с мене тя много е добра,
каде се запознах с нея
не знам докато се смея.

Но с времето я опознах
и без нея ,че не мога осъзнах,
много аз и споделих
и чудни светове с нея аз открих.

Имах аз един проблем
познайте от кого бе разрешен
не от мен,
но в крайна сметка удовлетворен.

Макар и разстояние да ни дели
ще си останем неразделни,
тя харесва си кокичета
нежни като момичета.

По трънчо аз въздишам
и, от малък с него се увличам,
обичам си я много аз
както мисля в този час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Беязид Ридван - Бухтьо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • обичам си я много аз
    както тя мен в този час.

    много мило от твоя страна,приятелката е само една.
    повече от чуства има,крият се и много спомени.
    целувки
  • Излял си душата си, как няма да се разбере
  • Pадвам се че има такива хора като вас!
    И не знам от каде се разбира това ,че е написан с чувство.
  • Този стих е написан с чувство и много желание.
    За първи опит и за годините на автора е хубав.

    Винаги се радвам на такива млади хора като теб,
    опитващи и търсещи, устремени и отстояващи.

    Поздрав и усмивка и продължавай да опитваш
  • Аман от недоволни и негостоприемни люде...
    Прави каквото искаш млади човече, следвай си собствените мечти и не бери грижа с отрицателно настроените хора
    Успех!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...