21.05.2011 г., 1:06 ч.

Приятелко 

  Поезия » Друга
5.0 (3)
2250 0 0
Помниш ли ти,
приятелко, кажи,
как с тебе бяхме
будни до зори?
Купонясвахме безспирно
и живеехме немирно,
говорехме си нощем
за миналите дни!
Бяхме неразделни,
не спираха ни
разстоянията безпределни.
Сега обаче си далеч ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гогова Всички права запазени

Предложения
  • Аз си отивам само по веднъж. Недей ме следва, стъпките ми парят. Прохладата на плачещия дъжд пътека ...
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...
  • Да разделим ли тази нощ на две? Ти – в твоята, аз – в мойта половина... Заключих всички лоши светове...

Още произведения »