Защо усещаш,
когато душата ми страда,
прегърната във своята самота
и бързаш ръка приятелска
да ми протегнеш
и да премахнеш моята тъга.
А аз свита на кълбо пак плача.
Тъй тежко е да си сама
без силно мъжко рамо,
без прегръдка,
без човешка топлина.
А ти разсмиваш ме ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация