Защо усещаш,
когато душата ми страда,
прегърната във своята самота
и бързаш ръка приятелска
да ми протегнеш
и да премахнеш моята тъга.
А аз свита на кълбо пак плача.
Тъй тежко е да си сама
без силно мъжко рамо,
без прегръдка,
без човешка топлина.
А ти разсмиваш ме
и караш ме да плача
да чувствам живота
със всичките си сетива.
Ти даваш ми приятелска подкрепа,
но в нощите оставам си сама,
съвсем сама със своята самота…
© МД All rights reserved.