Maryroj (МД)
19 241

Apr 12, 2020, 5:24 AM

Приятелска ръка

Poetry » Love

1.1K 2 1

Защо усещаш,

когато душата ми страда,

прегърната във своята самота

и бързаш ръка приятелска

да ми протегнеш

и да премахнеш моята тъга.

А аз свита на кълбо пак плача.

Тъй тежко е да си сама

без силно мъжко рамо,

без прегръдка,

без човешка топлина.

А ти разсмиваш ме

и караш ме да плача

да чувствам живота

със всичките си сетива.

Ти даваш ми приятелска подкрепа,

но в нощите оставам си сама,

съвсем сама със своята самота…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Maryroj (МД)

Да, супер! Орион е любимото ми съзвездие. Бетългейзи е слънцето на моята планета. Тя е червен гигант, но скоро ще се превърне в супер нова...

2020-05-30T01:23:46+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0