Когато пред очите всичко се руши,
приятелю недей тъжи, бъди,
сложи си пъстра дреха!
Обидят ли те по-добре мълчи, мини встрани,
когато те боли търпи пред теб е твоята пътека!
Когато не върви създай мечти,
когато нямаш сили в името на нещо намери,
ако не тичаш по-добре пълзи,
но жизнените сили ти недей гаси,
това, приятелю, краси човека!
Излъжат ли те истината не твърди
не ще те разбере лъжеца!
Той гледа уж с очите чисти на дете,
а вътре във душата му смърди
дори, че се кълне в Свтеца,
Да се превърнеш в лош не е добре
със съвестта си пък ще спориш вечно,
ти по-добре излез там под откритото небе
все още някой те обича!
Да пази Бог и зло да мре,
я по-добре живей човечно!
© Иван Иванов Всички права запазени