4.07.2005 г., 22:21

приятелство

1.8K 0 0

Две души се спасяват от греха,

две души се сливат в една

и почват техните сърца

да бият за обичта.

Обич, която не спира да гори,

обич, от която понякога боли,

обич, която силно може да горчи

и да плачат дълго две очи.

И не спира тази обич да гори,

дори когато скита сама,

нейде по света.

Това е то,

приятелство добро,

готов си живота си да дариш,

но да можеш другия да спасиш

Посветено на една истинска приятелка.Тя е моя много добра приятелка и се казва Въти.Душка оби4ам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...