Когато болката надделее над всичко
и самотата те кара да страдаш,
когато сърцето остане самичко
и започнеш отново да падаш,
спомни си кой бе за тебе опора,
преди да прошепнеш "Махни се",
и кой си замина след спора,
безмълвно крещейки "Върни се".
Дано си си взела поука,
аз зная, че мислиш за него,
но когато отново си тука
и обади се твоето его,
спомни си кой се оказа предател,
без съвест, студен като глетчер,
спомни си кой бе за тебе приятел,
когато друг го измести за вечер.
© Живко Енев Всички права запазени