Jan 25, 2014, 11:39 PM

Приятелство

  Poetry » Love
652 0 0

 

Когато болката надделее над всичко 
и самотата те кара да страдаш,
когато сърцето остане самичко 
и започнеш отново да падаш,
спомни си кой бе за тебе опора,
преди да прошепнеш "Махни се",
и кой си замина след спора,
безмълвно крещейки "Върни се".

Дано си си взела поука,
аз зная, че мислиш за него,
но когато отново си тука 
и обади се твоето его,
спомни си кой се оказа предател,
без съвест, студен като глетчер,
спомни си кой бе за тебе приятел,
когато друг го измести за вечер.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Енев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....