Приятелство не прося,
в моя свят свободен.
Кажи ми за да нося,
един миг съдбовен.
Угасва сред дъжда,
приятелство не прося из пепелта.
Не е късно да простя,
със сълзи на очи да изневеря.
Кога ли се забравя,
една любовна рана.
Промених се и живея,
за да не бъда рана.
След истина боли,
но аз приятелство не прося.
Тежко е да се извърви,
но аз никого не моля.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени