Приятелство не прося,
в моя свят свободен.
Кажи ми за да нося,
един миг съдбовен.
Угасва сред дъжда,
приятелство не прося из пепелта.
Не е късно да простя,
със сълзи на очи да изневеря.
Кога ли се забравя,
една любовна рана.
Промених се и живея,
за да не бъда рана.
След истина боли,
но аз приятелство не прося.
Тежко е да се извърви,
но аз никого не моля.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
