Приятелство не прося,
в моя свят свободен.
Кажи ми за да нося,
един миг съдбовен.
Угасва сред дъжда,
приятелство не прося из пепелта.
Не е късно да простя,
със сълзи на очи да изневеря.
Кога ли се забравя,
една любовна рана.
Промених се и живея,
за да не бъда рана.
След истина боли,
но аз приятелство не прося.
Тежко е да се извърви,
но аз никого не моля.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
