14.02.2007 г., 13:57

Приятелство незабравимо

866 0 0
Колко сме се карали,
колко болка сме си причинили,
колко сълзи сме изплакали,
колко незабравимо сме изкарвали!

Дали ни е писано да сме заедно,
дали ти поне малко ме обичаш,
или се подигра с чувстата ми приятелски,
които аз показвах всякак!

Моля те, прости ми,
моля те, нека останем заедно завинаги,
без теб не мога да живея, разбери,
без твоята подкрепа!

Нима всичко ще свърши така,
нима ти ще забравиш всичко това,
нима това ще остане само спомен,
спомен, с който ще живея цял живот!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Пенчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...