Feb 14, 2007, 1:57 PM

Приятелство незабравимо

  Poetry
864 0 0
Колко сме се карали,
колко болка сме си причинили,
колко сълзи сме изплакали,
колко незабравимо сме изкарвали!

Дали ни е писано да сме заедно,
дали ти поне малко ме обичаш,
или се подигра с чувстата ми приятелски,
които аз показвах всякак!

Моля те, прости ми,
моля те, нека останем заедно завинаги,
без теб не мога да живея, разбери,
без твоята подкрепа!

Нима всичко ще свърши така,
нима ти ще забравиш всичко това,
нима това ще остане само спомен,
спомен, с който ще живея цял живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Пенчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...