3.07.2009 г., 13:59 ч.
Приятелю!
От стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах.
Не ме упреквай и не ме хвали.
Приятелю, сърцето ми е рана.
Какво да правя, много ме боли.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах.
Не ме упреквай и не ме хвали.
Приятелю, сърцето ми е рана.
Какво да правя, много ме боли.
© Райчо Русев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
От опит знам ,че стиховете са лек за раните!А ти пиши-можеш!
-
Дано се намери лек за лютото на раната ти!
А да останат само белезите на обичта... -
Остави тези тъжни нотки, Райсън.
Не ти отиват.
Твоето перо е леко и усмихнато... -
Прегръдка!!!
-
ЧОВЕЦИТЕ ги боли... много, а онези от тях- ПОЕТИТЕ, изразяват болката си в стих, като този! Радвай ни със стиховете си Райсън!
-
Надживелите винаги ги боли, Приятелю!
-
!*
-
пиши, Райсън!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
твориш Поезия, Райсън.