20.12.2011 г., 21:55 ч.

Приятелю... 

  Поезия » Гражданска
756 1 11

Лекуваме рани взаимно, приятелю,

от минали битки и спорове страшни,

от стари любови  и нови предатели,

от стръмни пътеки и улици прашни.

 

Лекуваме раните - душите превързваме,

изпиваме хапче горчиво за чест.

Отново забързани, за кой ли път тръгваме

за ново начало към нов Еверест.

 

 

 

© Валка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Честита Нова година и на теб, mimamina, и на всички в този сайт!Радост, здраве, обич и вдъхновение, за вас!
  • ЧНГ-бъди жива и здрава!Много харесах!Поздрави !
  • Благодаря ви, Илко и Роси!
    Честито ви Рождество, и на вас!Нека ви е светлина!
    И нека, по-лесно преглъщаме горчивите хапчета!
  • Замислящи, дълбоки стихове...
    Честито Рождество Христово, Валя!
  • Благодаря ви, за милите думи и подаръци!
  • Весела Коледа, Валка!
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src="http://s13.rimg.info/e2564d2d18d4e8737ddca627392c5683.gif" border="0" /></a>
  • ...!!!
  • Колко от нас обаче успяват да излекуват раните си, след като непрекъснато ги чоплим!? Поздрав за текста!
  • Валка, лек е топлата блага приятелска дума...
  • !!!
  • Ти помниш ли? Показвах ти на картата
    на островите мъничките точки...
    В красива черна рокля бе хазартна...
    и всичко, май, от стиховете почна...

    Под златото на твоя нежен залез,
    разказваха ми приказки ракитите...
    Ти бе медал..., а аз пък бях ти наниз...
    Аз бях ти жажда... Ти вино ненапито...

    Романът наш бе бяла серенада...
    Бях земен, а в небеса живях...
    Бях твоят приз... Ти - моята награда...
    Бе моят стих... а аз бях твоя грях...
    Зем.
Предложения
: ??:??